Какво е ритрийт?

… Лагер за порастнали деца!

Ритрийтите се отличават с това, че предоставят среда и занимания, които вдъхновяват, повишават осъзнатостта и дават възможност за обмяна на духовно знание и практики. Провеждат се на красиви места в природата, храната е вегетарианска, хората са интересни и вдъхновяващи – участници, йога учители, терапевти, лечители и т.н.
Наскоро ми се случи да обяснявам на по-възрастни хора и неговорещи английски език, с какво се занимавам. И нямаше как да кажа набързо, че с една приятелки правим ‚Йога и арт ритриити на планина и море и е много яко‘. Трябваше да обясня по-близко и разбираемо за тях. Та така… с еднa приятелкa правим лагери за порастнали деца. Това са 3-4 или 6-7 дневни събития сред природата с група хора. Ето още подробности за това какво е  ритрийт и няколко прилики с детските лагери:

1.Планирано време за игра

Детските лагери винаги комбинират време за учене и изследване с време за игра, за да могат децата за изразходват енергия, да общуват и използват въображението си. Като пораснали деца, ние имаме нужда дори два пъти повече от тези три неща. Затова в ритрийтите винаги включваме време за игра: както предизвикателства, предложени от водещите, така и свободно време за приключестване сред природата и разговори.

2.Спонтанни приятелства

Когато сме деца, почти никога не сме сами – в училище, на спортни занимания, хобита или на местната площадка – сприятеляванията се случват лесно и спонтанно. Като възрастни това ни е по-трудно – било то заради работа и ангажименти, повече предразсъдъци или много различни ценности и светоглед с хората, с които се озоваваме на едно място. Когато отидем на ритрийт, сме с малка група хора със сходни интереси в дадената област или тема на събитието. Всички сякаш сме от едно племе и лесно се започват разговори, в които откриваме още и още общи неща. А по време на груповите занимания имаме и дълбоки преживявания, споделяне и откровения, след които е почти невъзможно разговорите да са повърхностни.

 
1.Различна рутина

Лагерът е структурирано събитие и има своя рутина, но тя е различна от рутината у дома, в училището, в града. Няма спор, че смяната на продължителните ежедневни дейности и опитването на нещо ново е здравословно. Нашите осъзнати пътувания определено дават тази възможност, а понякога дори и повече. Включваме активности, които малко ни изваждат от зоната на комфорт. Новото преживяване е свъзано с емоции, но и с нови изводи и перспектива. Временната дистанция от дома дава пространство за поемане на дъх, зареждане и наблюдения на наши модели, които бихме могли да променим, за да внесем повече свежест в живота си. Също така отдалечаването от дома и близките ни помага да оценим повече това, което по инерция приемаме за даденост. Често разстоянието размеква сърцето.

 4.Вдъхновяващ пример

Обикновено лагерите или зелените училища включват различни по възраст деца и различни учители и отговорници. Някои от тях винаги са ни били по-симпатични, а други направо са били ролевите модели, от които сме взаимствали качества и поведения, особено в юношеската възраст, когато учим и придобиваме ценности и от социалната среда, освен от семейството. Често хората избират нашите ритрийти заради атрактивността на мястото, но тръгвайки си от това място са благодарни и вдъхновени от общуването, идеите и съветите на хората – водещи, учители, другите участници или дори стопаните на мястото.

5.Цялото време е за ТЕБ

На лагер може да сме имали някой по-строг и държащ на дисциплината отговорик, но самия факт, че сме били далеч от зоркия поглед на авторитетите: мама и татко, ни дава чувство за свобода и непринуденост. Така, че дори и да има учебна програма и полезна дейност – чувството е: ‘Това е време за мен и аз съм голям!’. В програмата на ритрийта, всяко едно занимание има за цел да ни освежи, подхрани, разнообрази, забавлява, научи, развие, така че да се върнем малко по-спокойни и по-добри големи хора, свързали се с малкото вътрешно дете в себе си.

Дааа… усещам как изникват спомени и сантименталност към онези години. Или пък може би някои от вас не са ходили много много на лагер, защото родителите не са ги пускали. Аз лично успях с много зор и умоляване да отида на един единствен и то на 14-15 годишна възраст. Но сега си наваксвам и обгрижвам вътрешното си дете. Най-щастливо го правят 3те най-готини разлики на ритрийтите спрямо детските лагери:

 1.Прекрасна храна

Уааа онази миризма на стол… супа топчета, фрикасе, сутляш, кисел, грис и т.н. Дори това е сантиментално донякъде, но все пак нека си остане там в миналото с благодарност, че ни кара да оценяваме повече вкусната храна сега. Тя е важна за ума, духа и тялото и е различна, когато е приготвена с любов. Различна е и когато няма насилие, преди да стигне до нас. Арт и Йога ритрийт  предлага вегетарианска храна, която често следва принципите на аюрведа или друга здравословна философия. Има изобилие от вкусове и съчетания, които често хората не са опитвали, виждали и нямат навика да търсят определени продукти. Очароват се от комбинациите и това, че се готвят бързо и лесно. Винаги споделяме рецептите с нашите участници, а понякога самите събития включват уроци по здравословна вегетарианска кухня.

 
2.Свободна воля

Все пак се е случвало да си изпратен на лагер или зелено училище от родителите, точно когато не ти се ходи. Или пък не са те пуснали, когато ти се е ходило. Също така нямаше как да не правиш сутрешната физ- зарядка, доброволен труд, посещение на музей и т.н. Защото учителите искат всички да правят всичко, заради общата дисциплина и стила на онези времена. За порасналите деца всичко е по желание. Участието в дневната програма също е доброволно. Ако ти се спи повечко, може да пропуснеш йога класа. Ако в даден момент ти се разхожда сам или ти се нищоправи, може да пропуснеш някоя арт практика. Като цяло насърчаваме хората да слушат вътрешния си глас повече и да отговарят на нуждите и желанията си. Друг е въпросът, че груповият дух е омайващ и рядко се случва участниците да искат да останат сами за дълго. Но ако все пак искат, никой не им държи сметка и не правят лошо впечатление.

3.Духовно развитие

Почивката, красотата, природата, храната, различните познанства и активности са копнежите на тялото и ума, които често за в стрес и преумора. Не по-малко копнеещ обаче е нашият дух. Душата не е преуморена, защото има нематериална природа. Грижата за душата ни е по-скоро позанемарена, забравена, изоствена или тотално непозната, защото никой не ни е учил, че тя е част от цялото ни същество, от живота. Душата има нужда от споделяне, учене, израстване, изразяване, кауза и служене. Чрез йога, медитация, творчески практики, работа по групи и други активности, в Арт и Йога ритийт се грижим за душата, стремим се да запалим искрата, за да продължат хората и след това. Вярваме че само, когато интегрираме духа в живота си, можем да почувстваме удовлетворение, омиротворение, радост и смисъл.

                                                                                                                                             Автор: Десислава Писарова

 

SaveSave

By | 2018-05-09T11:08:02+00:00 April 4th, 2018|Арт и йога ритрийти|Comments Off on Какво е ритрийт?